Ford Shelby GT наподобява легендарния Ford Shelby Mustang GT350 от 60-те години на миналия век, но трябва да се признае, че си е малко разочарование да се открие, че издутините по предния капак са предимно козметични, модификациите по двигателя добавят някакви си 19 к.с., а коригираното окачване е просто един от вариантите на Ford Racing. Мдааам...не е добре като за начало.
Въпреки това Shelby GT малко се издига в очите, когато стане ясно, че все пак си излиза от фабриката на Карол Шелби в Лас Вегас, Невада. Шелби е взел стандартен V8 агрегат на Mustang с мощност от 300 к.с., като е добавил нов пакет за управление от Ford Racing (включващ но-ниски и твърди пружини и малко по-големичък преден антиролбар), 18-инчови лети джанти с по пет спици, по-нисък клиренс и модифицирано ECU за двигателя (отново от Ford Racing). Разбира се, трябва да я има и аналогията с оригиналния GT350 Shelby, в резултат на което са добавени и допълнителните стилистични елементи и ивици.
Отвътре впечатление прави скоростния tлост Hurst в стила на 60-те години с подобното на острие стъбло и бялата топка отгоре. В повечето автомобили в началото вниманието ви би било ангажирано предимно от този скоростен лост, тъй като движенията са доста къси, а той е малко тежичък и имате усещането, че ще направите нещо с предавките. Тук обаче този момент остава малко на заден план, тъй като веднъж влезли и запалили двигателя, през вас минава само вибрацията на звука от прекрасния V8. Може и да има по-добър звук в някой V8, но поне досега никой не е споменавал за него. Та този двигател предлага всичкото гърмене, което някой може да поиска, но с едно почти състезателно V8 виене, доказващо, че това не е просто въздух под налягане, а действително предлага страхотна мощ и обещава силни усещания и динамика. Постоянният приток на мощ при всичко над 2500 об/мин създава усещането, че става дума за поне 400 кончета под капака, но от Ford са категорични, че към серийния двигател са добавили само малък кит за впръскване на студен въздух, а мощността си е „едва” 319 к.с.Но на това се казва двигател – осем цилиндъра, 32 клапана, обем от 4.6 литра – кой няма да му стане фен.
И определено агрегатът успява да раздруса новото по-ниско и твърдо шаси. Относителното лекото управление не предоставя особена обратна връзка за пътя, но за сметка на това е бързо и точно. Предницата е стегната и само на моменти се разсейва от различни неравности по пътя. Задницата е друга история. Напоследък рядко се случва да се ползва подобно зависимо окачване (“Beam axle”) и по път надолу по лъкатушещи и остри завои задницата, която е доста тежичка, започва да се лашка. И дори и да не е точно чувството,че сте разлаели кучето, то поне виждате, че сте го разиграли малко. Но в действителност шофирането на този звяр си е истински купон и като решите малко да го понатиснете в завоите и да завъртите по-рязко волана, то тогава ще усетите презавиване, което обаче веднага може да бъде поправено, когато отпуснете за малко газта. Липсата на диференциал с ограничено приплъзване не е болка за умиране. Вероятно обаче за лекотата на управление на автомобила допринася не само окачването, шасито и двигателят, ами и гумите BF Goodrich g-force T/A. В действителност го има и моментът, че задницата понякога се завърта малко повече, отколкото е необходимо (особено при по-хладни и влажни пътища), но... да не сте изключвали системата за тракшън контрол TCS. И действително като че ли няма друг Mustang, който така да ангажира (в смисъла на приятно ангажиране...) водача.
0 коментара:
Публикуване на коментар